История на гимназиалното образование в Асеновград

След Освобождението управлението в Княжество България и Източна Румелия поощрява населението да открива нови училища, да увеличава материалните и други средства, да подобрява учебните пособия, да подпомага работата на учителя и други. Разработени били програми за народните училища, в които се получавало начално образование. В тях се изучавали български и руски език, българска и всеобща история, география, чертане, естествена история, физика и други.

В тогавашната образователна система се срещали два вида светски училища – начални(народни) и главни (прогимназиални). Начални училища съществували в почти всички селища, докато в градовете преобладавали главните. Осигурени били учебници от български автори, но се използвали и преводни и то предимно от руски език. Началните училища били материално осигурени от месните общини. Обнародвани били привременните правила за гимназиите, които следвало да се отворят през учебната 1878 / 1879 година.

На 07.01.1879 год. при необичаен интерес се открива Първа мъжка гимназия в София. Малко по–късно започнали да работят и други три държавни четирикласни училища – в Дупница, Лом и Добрич.

Идеята за гимназиално образование в Станимака за първи път е защитена в този период. Градът е в пределите на Източна Румелия, която след Берлинския конгрес е османска провинция. През 1879 г. Членовете на черковното, училищното и читалищното настоятелства под председателството на Бракалов и членове Т. Драголов, К. С. Стойчев, Т. Райчев и П. Костов изпращат писмо с молба до Директора на Просвещението в Източна Румелия, Йоаким Груев, „ Щото една от гимназиите които ще се отворят в Областта за сметка на правителството, да се отвори в града ни.” В молбата се посочва, че гимназията ще послужи за просвещение на трите околии: Конушка, Рупчоска и Хаджиелеска. Защитава се идеята че гимназията ще даде на народа повече български характер, като имат предвид борбата с гърците в града. Във вестник „ Марица ” от 02.10.1879 год. е поместено известие, че от 20.09.1879 г. е отворено Българско конушко– кантонско училище и Настоятелството кани ученици да се запишат .

Така през учебната 1879 / 1880 г. в Станимака отваря вратите си първото класно училище, като околийско мъжко класно училище.

През 1880 / 1881 год. отваря вратите си и общинското девическо класно училище, което започва първите си занятия на 19.10.1880 год., както съобщава вестник „Марица„ бр.231 от 31.10.1880 г.

През учебната 1882 / 1883 год. се създава Околийско училищно настоятелство, което поема издръжката на класовете, като по този начин се засилва тяхната самостоятелност. Тя е особено силна през годините, когато директор на класното училище е К. Балтов (1884 / 1886).

Най–важните решения в областта на просветното дело се вземат на общи учителски съвети.

Липсата на училищни сгради кара просветните дейци в Станимака да търсят средства от различни източници. Получената правителствена помощ, както и много волни дарения от околията позволяват Настоятелството през месец януари 1881 год. да закупи сграда за училище. В града се свикват учителски събори на 12.10.1880 год., на 9–10 май 1881 год. и на 3–5 май 1882 год. на които се обсъждат всички актуални проблеми на образованието, обсъждат се учебници, вземат се решения за откриване на училищни библиотеки и вечерни училища. Това предизвиква отварянето на вечерни училища и в гръцките квартали в града.

След Съединението започват да действат законите за развитие на просветното дело валидни за Княжеството. В града ни пристигат княз Александър Батенберг и Петко Каравелов. Те са посрещнати от учениците и учителите на българските училища в града. Князът нарежда на Каравелов да се отпуснат средства за построяване на нова сграда, специална за училище. Така още в 1885 год. постъпват и пари от държавната каса за строителството на новото училище.

Петото ОНС във втората си сесия на 09.12.1888 год. взема решение за отваряне на Държавно трикласно мъжко училище в Станимака.

Държавни трикласни училища има само в Бургас, Брезово, Оряхово, Свищов и Станимака. Те се издържат от държавата, а учителите се назначават от МНП. Средствата за създаването на училището в Станимака се предвиждат за финансовата 1889 / 1890 год. От пролетта на 1889 год. се титулува Държавно трикласно училище.

Новата сграда е построена през 1891 год. по проект на главния архитект на Пловдив Йосиф Шнитер – чех, който от 1886 год. до 1916 год. работи в Пловдив. Учебните занимания за почват месец октомври 1891 год., когато се завършва сградата. След антигръцкия митинг от 23.07.1906 год., 1907 год. биват закрити гръцките училища и се предприема побългаряване на църквите.

Именно в тази сграда на ул. „Училищна” се поставя началото на гимназиалното образование в Станимака. На 01.09.1907 год. се открива четвърти клас към Държавното трикласно училище, който е първи гимназиален клас за времето си. Обучението се ръководи от 9 учители с директор Н. Настев. Учителите са общи за прогимназията и гимназиалния клас. В първи гимназиален клас се записват 27 ученика. В летописната книга на Станимашката смесена гимназия за 1907 / 1908 год. четем: „Тази учебна година училището държавно трикласно става IV–класно прогимназия от 01.09.1907 год., следствие на което бе преместено от бившето гръцко училище „Акрополис”, преименувано на държавно трикласно училище „Свети Кирил и Методий” и се помещава от 12.09.1907 год. в горния етаж на народното централно училище. ”

Първият гимназиален клас завършват д–р Борис Милев, Христо Попматеев, Христо Попвасилев, инж. Христо Попов и др.

През 1912 год. броят на класовете нараства. В летописната книга на училището е записано, че учителите Митрев, Г. Димитров, Ст. Димитров и Запрянов заминават на фронта като запасни офицери. На фронта заминават и учителките в помощ на медицинския персонал.

На 17.09.1912 год. се обявява мобилизация и училището е затворено. Към Станимашката смесена прогимназия през 1912 / 1913 год. се открива след прекъсване преди това – първи и втори гимназиални класове. Патрон на гимназията е Свети княз Борис I, което е прието с протоколно решение № 20 / 15.04.1916 год.

На 05.08.1914 год. се получава писмо от министъра на просвещението, с което се съобщава, че се открива четвърти гимназиален клас.

На 15.09.1914 год. същият е открит, което означава, че гимназията вече е с пълен курс на обучение и има седем паралелки.

През 1918 / 1919 год. гимназията става пълна с девет паралелки. Средните класове е наложително да се отделят, като се използват две сгради.

През учебната 1921 / 1922 год. директор е Никола Ст. Койчев и има 16 учители.

Стоян Омарчевски – министър на народното просвещение посещава гимназията и пише” На 16.02.1922 год. посетих Станимака и гимназията. Тая гимназия е фарът който осветява трудните пътища по които тръгва народът.”

В края на учебната 1933 / 1934 год. гимназията се закрива поради преустройството на учебното дело и стълкновения между учениците легионери и комунисти. Занятията са възстановени след 2 години.

През 1939 год. в гимназията са се учили 800 ученика и било наложително да се построи нива сграда. С указ през 1940 год. е отчуждено мястото на бившата фабрика „Ганеолу ”. Строежът трябвало да се осъществи с общински средства и със средствата на Министерството на народното просвещение. В писмо до министъра на просвещението и народния представител Ангел Сивинов от 03.09.1942 год. се споменава, че учебните занятия на гимназията се водят в „бивша прогимназия, непригодна за учебни занятия”. Предложението на Сивинов е да се отдаде на търг построяването на нова сграда. От Министерството на благоустройството предлагат да се преустанови строежа до момента, когато гимназията може да се завърши окончателно. Подготвя се делегация от Асеновград да замине за София, за да получи разрешение да продължи строежа и да се завърши поне първият етап. Строежът бил стигнал тогава до трета плоча. Долните помещения се използвали за складове по времето на Втората световна война от германците, за периода в който сме съюзници.

На 22.02.1943 год. министър Добри Божилов посетил Асеновград и оказва съдействие за завършване на училището. С 22–ро ПМС от 31.08.1945 год., Министерството на финансите и благоустройстрояването одобрява „направа на тухлена зидария и покривна конструкция на новата гимназия в Асеновград на стойност 6 160 хил.лв., които да се дадат на предприемач чрез пазаряване.” На 03.11.1945 год. министъра на финансите, разрешава да се извърши по стопански начин строежа на учебното заведение, на стойност около 5 млн.лв..

През 1945 год. с Указ № 2280 и предписание № 11299 от ноември на МНП в Асеновград се откриват две гимназии: „Свети княз Борис I” и народна девическа гимназия “Иван АсенII ”. По това време тук са се обучавали 1534 ученика в 38 паралелки. Учителският персонал е от 43 учители.

През 1948 год. Мъжката гимназия се премества в новопостроената сграда на ул. „Захари Стоянов” 7, а Девическата гимназия остава в сградата на ул. „Училищна” 11.

През 1950 / 1951 год. Мъжката гимназия се преименува в Средно смесено училище „Ленин”, а Девическата гимназия във „Васил Коларов”.

През 1950 год. е издадено литературно списание „Млад творец”. Организира се представяне на оперети под ръководството на учителя по музика Аспарух Видев. Представени са „Взаимна любов”, „Верният приятел”, „Кето и Коте”. Във „Взаимна любов” гастролира най–добрата оперна певица Мими Балканска, която в интервю за сп. „Жената днес” споделя, че това нейно участие е най–вълнуващият момент в живота й.

От 1951 до 1968 год. в гимназията има и вечерно училище.

През 1961 / 1962 год. става обединението на двете гимназии. Броят на учениците е 949, в 26 паралелки.

Новото крило към сградата е открито на 28.01.1971 год.

Учителят по биология Димитър Ковачев урежда палеонтологична сбирка , което е уникално и е основата на бъдещия Палеонтологичен музей.

През 1992 год. се възстановява патрона на училището „ Свети княз Борис I ”.

                                                                                                        Гергана Неделчева